РАЗКУДКУДЯ̀КВАМ СЕ, -аш се, несв.; разкудкудя̀кам се, -аш се, св., непрех. 1. За кокошка — започвам да кудкудякам силно и все по-силно. Кокошките, .., се разбягват и разкудкудякват тревожно. Елин Пелин, Съч. II, 8. Хвръкна кокошката пъргаво над гората, кацна върху най-горното клонче на дъба и се разкудкудяка: — Кудкудяк! Кудкудяк! Кудкудяк! А. Каралийчев, ТР, 119. Петелът се разкудкудяка тревожно, хвръкна с неистов крясък през главите на четиримата гости, разбягаха се из двора и кокошките. Д. Талев, ЖС, 149. Кучето лавна отвън сънено и продрано. — Защо вдигате врява там вие? Няма лисица, няма и пор, нали аз пръв щях да усетя? Какво сте се разкудкудякали посред нощ? Ама-хаа... — изръмжа то накрая и млъкна. Д. Цончев, ДЕГ [еа].
2. Прен. Разг. Пренебр. Започвам да крещя, да говоря високо, да се карам на някого, обикн. поради силно чувство, възбуда; развиквам се, разкрещявам се. Уплаших се, събудих и жената. Пък тя, като се разкудкудяка. Лекарства ми дава, компреси ми дава. А мен ме боли. Вл. Янев, ЖД [еа]. Жените отвънка писнаха и се разкудкудякаха. Д. Енев, ГП [еа]. — Господи! Но какво приказвате! Че за какво да ви разпитвам — разкудкудяка се изведнъж Порфирий Петрович. Г. Константинов, ПН (превод) [еа].